Смесени фасове
Заради един неин разказ си я купих! /"WALK OF LOVE" от сборника "Секс OFF"./ "Влюбената" книга. Която, после разбрах, и тя самата била нарекла "самовлюбена".
Не знам. Вече, определено са ми писнали разните воайорски истории. Тип риалити, изповедни, пренебрежително-информативни - всякакви.
Най-хубавото за мен в книгата са стиховете. Текстове на песни, които блясват, когато човек ги чуе в диска към книгата. Не бях чувала нейни изпълнения на живо, изненадата ми е много приятна.
Разказите й ги уважавам. Това вече е ясно. Това е безспорно.
Следват логовете с мъжът-вдъхновител за книгата - близка душа, в ролята на бивш жител и настоящ любител на комунистическата реалност. Много любопитни, богати и трогателни парчета текст.
Някои от публикациите за списания ми се видяха оскърбително небрежни писаници. Вече казах за отслабналото очарование на воайорското...
SMS-те с Руши и др., бележчиците от хладилника... не ме интересуват, мерси. Може би, към тях също трябваше да има обяснителен коментар.
Илюстрациите са хубаво нещо, но драсканиците в тази книга ми дойдоха в повече! "Принцеса Парцалеса"...?!
Идеята с коментарите на редактора Любен Дилов е свежа. Почти винаги следват обяснителни коментари на авторката... и после
последният затваря вратата.

По-късно, обаче, ми дойде друг акъл...
http://azcheta.blogspot.com/
Не знам. Вече, определено са ми писнали разните воайорски истории. Тип риалити, изповедни, пренебрежително-информативни - всякакви.
Най-хубавото за мен в книгата са стиховете. Текстове на песни, които блясват, когато човек ги чуе в диска към книгата. Не бях чувала нейни изпълнения на живо, изненадата ми е много приятна.
Разказите й ги уважавам. Това вече е ясно. Това е безспорно.
Следват логовете с мъжът-вдъхновител за книгата - близка душа, в ролята на бивш жител и настоящ любител на комунистическата реалност. Много любопитни, богати и трогателни парчета текст.
Някои от публикациите за списания ми се видяха оскърбително небрежни писаници. Вече казах за отслабналото очарование на воайорското...
SMS-те с Руши и др., бележчиците от хладилника... не ме интересуват, мерси. Може би, към тях също трябваше да има обяснителен коментар.
Илюстрациите са хубаво нещо, но драсканиците в тази книга ми дойдоха в повече! "Принцеса Парцалеса"...?!
Идеята с коментарите на редактора Любен Дилов е свежа. Почти винаги следват обяснителни коментари на авторката... и после
последният затваря вратата.
По-късно, обаче, ми дойде друг акъл...
http://azcheta.blogspot.com/

Въпреки, че е много, много, много трудно, аз продължавам да упорствам, да търся и да чета съвременна българска проза. Понякога си струва.