Баланс
Седнала съм да се чудя и мая като как да го списвам това нещо тук, което много ме затруднява да списвам когато го има, но ми липсва, ако го няма...
Чета писаниците на разни хора, та, белким ме тресне у светлото чЕло идеята като какво ми липсва на мен точно, за да го докарам до удовлетворение...
Ще ми се да съм добро момиче и "да не публикувам в нета лична информация!!!".
Ще ми се да съм пряма и искрена, от друга страна. Ама продължавайки от тая страна, в тая посока - големи псувни и горчивини щеше да съдържа предишния ми пост... Прекалени. Излишни... Истината не е в никоя крайност...

Чета писаниците на разни хора, та, белким ме тресне у светлото чЕло идеята като какво ми липсва на мен точно, за да го докарам до удовлетворение...
Ще ми се да съм добро момиче и "да не публикувам в нета лична информация!!!".
Ще ми се да съм пряма и искрена, от друга страна. Ама продължавайки от тая страна, в тая посока - големи псувни и горчивини щеше да съдържа предишния ми пост... Прекалени. Излишни... Истината не е в никоя крайност...

2. не ти пука за останалото
(3. наистина е по-добре да няма много-много лични неща )
:>
В един от първите ми постигни писах нещо доста остро като коментар за пост на друг човек. Човекът, обаче, е виден блогър, програмист и пр. и пр. и на другия ден гледам коментар от него: "Ще те помоля повече да не посещаваш блога ми". Много тъжно ми стана. Но че не бях права - не бях. Така че, първо - трябва да се внимава. Не може да не ти пука.
За исканото писане - пак е лесно да се каже. Аз не ПИША много, то се вижда. Това, например, не е добре. Имам какво да кажа, искам да го кажа, но, пусто, като мразя всичко да е буквално и в прав текст... А понякога трябва. Иначе изглежда надуто, пренебрежително или повърхностно.
А пък си имам нов фотоапарат... :) И страшно искам да се изфукам. Пък то е лично. Пък то е линк...
Пък, въобще, от толкова мислене, ще взема да се удавя накрая... па-па-паа. :)