вкусът на цветовете

Колко ти струва да разплачеш момиче,
особено, ако не си го обичал?
Колко ти струва
билета за нощният влак?

Нищо не струва, а то си отива.
Солените сълзи във земята попиват.
Няма да върне
то поглед назад...

Романтично, нали?

А сега!:

И колко ти струва да разкрачиш момиче,
особено, ако не си я събличал?
И колко ти струва
да праснеш момиче отзад!

Нищо не струва, а то си отива
солената пот във земята попива.
И няма да върне
то поглед назад.


http://www.vbox7.com/play:7659d06d

Всичко това е във връзка с книжката "Истерията Хиподил".
Не мога и не мога да измисля какво точно да кажа за нея. Ще почакам още...

Заради един неин разказ си я купих! /"WALK OF LOVE" от сборника "Секс OFF"./ "Влюбената" книга. Която, после разбрах, и тя самата била нарекла "самовлюбена".

Не знам. Вече, определено са ми писнали разните воайорски истории. Тип риалити, изповедни, пренебрежително-информативни - всякакви.

Най-хубавото за мен в книгата са стиховете. Текстове на песни, които блясват, когато човек ги чуе в диска към книгата. Не бях чувала нейни изпълнения на живо, изненадата ми е много приятна.

Разказите й ги уважавам. Това вече е ясно. Това е безспорно.

Следват логовете с мъжът-вдъхновител за книгата - близка душа, в ролята на бивш жител и настоящ любител на комунистическата реалност. Много любопитни, богати и трогателни парчета текст.

Някои от публикациите за списания ми се видяха оскърбително небрежни писаници. Вече казах за отслабналото очарование на воайорското...

SMS-те с Руши и др., бележчиците от хладилника... не ме интересуват, мерси. Може би, към тях също трябваше да има обяснителен коментар.

Илюстрациите са хубаво нещо, но драсканиците в тази книга ми дойдоха в повече! "Принцеса Парцалеса"...?!

Идеята с коментарите на редактора Любен Дилов е свежа. Почти винаги следват обяснителни коментари на авторката... и после
последният затваря вратата.



По-късно, обаче, ми дойде друг акъл...
http://azcheta.blogspot.com/

Интересът ми се появи, след като гледах авторката в "Есенна соната".
Книгата й се оказа една от най-приятните литературни изненади напоследък.

"Скъпа Лин.
Имах толкова много задължения навън. С хора, които претендират за част от времето, което дължа на теб. Ти остана сама там, където копнеехме да бъдем заедно.
Ти имаш трескава и напрегната майка, която едва успява бегло да те прегърне. Слуша те, а пръстите й нетърпеливо барабанят по масата.
Била съм уморена и съм те молила да ми се махнеш от главата, защото нервите са ми били опънати.
Виждах те как на моменти се отдръпваш от мен.
Страхувах се да те извикам обратно. Страхувах се, защото ми тежаха угризения.
Знай, че винаги съм те обичала.
Години наред съм се борила с професията си. Опитвала съм се да открия коя съм и защо съм.
Застанала съм до прозореца и те гледам как си играеш на пясъка. В твоите мисли и приключения няма роля за мен.
Но ти си част от мен - част, която е съвършено независима.
Разбираш ли, скъпа Лин, разбираш ли, че всъщност аз нямам никаква уважителна причина, която да ме спре да не избягам при теб и да заживея твоя живот?
Може би именно изгубеното царство на детството е това, което непрекъснато търся".

Книгата - луксозно издание.Двете писателки - "многообещаващи".

Само че, не стигнах и до 20-та страница. Проза без цвят, без темпо... И печатни грешки! Печатни грешки, заради които ОТКАЗВАМ да чета!
Преди време, бях надраскала първата деветка на "9,99" на Бегбеде на НУЛА! Цената на книгата също беше 9,99, а цената, която й поставих ми се струваше реалната! Луксозна хартия, многообещаващ писател, а ПЪЛНА с печатни грешки!!!

Четенето е
малка любовна история.
В отрязък от време
държиш в ръце и сладко притежаваш.
Споделя ти.
Съгласна си с всичко.
Толкова е хубаво това.

Аз съм недоверчива в любовта.
Рядко, много рядко си купувам книга от първия поглед.
По-често разбирам за нея от другаде.
Търся я.
Намирам я и я изпитвам с поглед. На първа страница - задължително. И на няколко още места.
После обикновено се отказвам. Оставям я и си отивам.
После страдам и премислям.
После, един ден се връщам за нея.

Ето защо, аз обикновено пазарувам като в бакалия, вляза ли в книжарница.
Нахълтвам, отивам право и точно до мястото, грабвам тази, тази, тази и ги взимам без да ги погледна.

Често не събирам смелост, пред този, с когото сме в книжарницата, да си купя книгата, с която ще се любим няколко дни...

Анго и Нед.
Едно много нашенско и едно много западняшко име. На двамата братя, тоест. Нашенският - неуспял и натурализираният - успелият. УБЗГ. Успял българин зад граница.

Книга, коята започва многообещаващо. Книга, в която, вероятно, има вложено доста знание за погледът оттук и оттам, на нас и на тях. Другите от нас, тоест.

Но книга, която към края ПАК отива към комикс. В "Мисия Лондон" беше забавно, беше логично, беше точно това, което трябва. Но тук...?

..."Много ми пречи моята деликатност, тя ми съсипа младините. Детството и юношеството ми. . . По-скоро иначе: по-скоро това не е деликатност, а просто аз безгранично съм разширил сферата на интимното, колко пъти ме е погубвало това. . .


http://borislav.free.fr/mylib/text/892

Бегбеде отново, за кой ли път, спаси душата ми:

"Удоволствието има едно голямо преимущество. За разлика от щастието, то се случва."