вкусът на цветовете

Ако ми се уреди пътуването... Очаквам невиждани и нечувани неща да видя и да чуя! Ей такива:


Пиперкови букетчета. А?!

Не съм била никъде бе, еееей! Направооо... ей така ще бъда:



http://www.flickr.com/photos/georgivar/page25/

Обичам бижута. А все си нямам. Стисната съм, явно. Как да дам 40 лева за една джвъчка? Все си повтарях, че "трябва" да си купя нещо. И вчера го направих.
Понеже си нямах "сребърни" обици за проклетата високосна година /която всяка седмица ми изтърсва нов каръщнък/, та се насилих и бавно и предпазливо влязох в бутика за бижута.
Озяпах всичките висулки и блестулки и накрая си харесах едни. Ама те са цяло чудо на дизайна и техниката! Три преплетени сфери, които се разтворят и преобръщат при всяко докосване. Като малък модел на Слънчевата система. Напраооооооо, ако Леонардо да Винчи беше жена - ей такива обици щеше да има!

Защо живея? Какъв е смисълът?
Защо ми е страшно, нетърпеливо, неудовлетворено?
Какво искам да оставя след себе си?

Едно дръвче?
Едно дете?

Една любов! Това искам да оставя. Любов, светло и топло в нечие сърце.

Защото светът ни е вечно бойно поле на доброто и злото. Защото всеки от нас е трофей на едното или другото. Зависи какво е приел да носи в сърцето си.



Ще ми е спокойно, когато си ида, да съм предала борбата. Да съм вселила, оставила, вкоренила доброто и любовта в едно поне сърчице. Било то сърчицето на детето ми или на някой, който си е мислел, че няма да може, все някак, да получи и той...
Ще оставя след себе си боец от моите. От тези, с които не се познаваме, не се срещаме, не стоим редом, но знаем, че ни има.

Лична мечта.


Нищо не искам по-силно от живота. Едно малко ангелче, моя дъщеричка... Една малка кукличка, която да се муши в мен, да ми търси очите, да пита непрекъснато "мамо, мамо"...


Професионална мечта.


Цветята - от шефа. По случай назначаването ми за пожизнен сътрудник... Пепелникът е излишен.


Сезонна мечта.


Мек студ. Свежо. Чисто. Недокоснато.