вкусът на цветовете

http://teoria1.com/index.php?option=com_ewriting&Itemid=37&func=chapterinfo&chapter=48&story=35&type=0
http://margaritta.dir.bg/2005/mai/08mujetesa.htm
http://yzida.blog.bg/viewpost.php?id=6145

И така нататък.
Не можеш да живееш с тях, не можеш и да ги убиеш...

Честит СВ



http://www.vbox7.com/play:a6758732

Не мога да повярвам!



Трагедия.

Жалко е.

"Докато си слушам разни неща от 80те, си мисля колко много оригинални идеи в областта на музиката е имало тогава, от която и посока да го погледнеш. А сега, в бляскавите 00's, всичко е толкова изглупено, оразмерено, скроено и удобно опитомено от всемогъщите технологии, че човек се пита дали в крайна сметка не е станал жертва на безкраен кофти сън, характеризиращ се с нещо повече от лош вкус. Модерните технологии и модерните хора, които, във времето в което не са заети да водят малките си войни физически или психически срещу околните, задръстват всичко с гнусни найлонови торбички.
Fuck you, 21ви век."
http://brani.livejournal.com/

"...Винаги е така – мислиш си, че можеш да се върнеш, когато си поискаш... заради илюзията на носталгията, че можеш да бъдеш отново щастлив, като някога, когато въобще не си го знаел... Но който някога се е връщал знае, че когато се върнеш всичко е различно..."

Ходих на салса в петък!!!
Хванаха ме дяволите, бях си го намислила и отидох. В съвсем непозната школа. Мигел, кубинец някакъв, е инструкторът. Ниво - начинаещи, просто за купона. 100 човека в залата, без преувеличение.
Много хубава музика. Това трябва да кажа на първо място. Обикновено ми идва в повече неизменната партия на неизменното пиянце. Но при Мигел нямаше еднообразие.
Беше свежо и весело. Разделихме се дами на кавалери. "И сега - казва Мигел - да видиме кой с кого сте тансува." И ние си мислим - охоо, сега ще се прояви педагогът, професионалистът, хореографът, де да знаем на какъв принцип ще ни разделя! Принципът: "Ето ти една дама - заповядай, ето ти на тебе една - заповядай."
"Сега сте правим "майката". Застото повторението е майка на снанието, е? Сега сте правим "майката"."
Беше сладко. Припомних си. Калиенте. Стефан, Гулико, Даниел... Вамос, Салса+, Мони и Моника...
Странно ми стана колко много и колко сладки спомени имам всъщност!
Ех, само фигурите не помня!
А как ми се ходи на Коледния бал!
На бала, на бала!...

"Някой те вкарва в живота си и истински добрата новина е, че има къде да те вкара, какво да ти покаже, къде да те заведе... там е толкова обширно и той не се страхува да ти позволи да обикаляш навсякъде. Да споделя всеки атом от пространството с тебе."
http://melody-me.livejournal.com/

Ето! Точно това е голямата ми мъка и днес...
Цяла сутрин! Разказвам, описвам, чуруликам направо - сдържана усмивка, мълчание. Опитвам се да го въведа, увлека, да му покажа, че просто за себе си, а не срещу и против него съм и искам! Напразно.
Вече много ми е тежко... Седяхме на пейка в центъра и се разплаках, той не забеляза. В колата плаках, не реагира.
Мълчи цял ден. Мълчим.

Какво е това нещо?! Селско? Мъжко? Тъпашко?!

Имам какво да разкажа. Имам къде в мен да го заведа. Но ме е страх. За него всяко разклонение е предателство, заплаха. А аз искам да развеждам, да разказвам, да подарявам, да изливам!

Не, абсолютно не го интересува. И него, и много други...
Да откажеш, да бойкотираш, да отхвърлиш - ето това е щастието днес...

Нула часът е...
И е време да дойдеш.
Теменуги в съня ми
валят.
Нула часът е.
Теб те няма.
Изпивам миг след миг,
пристрастяват ме-
опиат.
Голи клони
в прозорците
спират бесния бяг
на объркани чувства.
Теменугите
в тишината
се превръщат на сняг.
Нула часът е.
Ти отдавна спиш-
зима е между нас.
Теменугите
като снежинки
в кръвта ми валят,
а кръвта сътворява
висулки, прилични на теб.
Нула часът е.
Нежността ми
се вкисна-
цвете с отровно див
аромат.
Глад,
животински глад
ръфа плешка
от умираща нощ.
Писък зъл
стряска спящия град.
И е късно.
Какво ми остава-
да подсуша
тази локва зелена
от стопен теменужен цвят.
В нула часът
всички знаят...
даже дяволите спят.

http://hvar4oleta.narod.ru/

Iska mi se da sam biala meca...
da mi e toplo i na nai-studenoto miasto na sveta,
da sam silna kato neia
i v sachtoto vreme krasiva i chtastliva.

Бодлива тел от ръждясали чувства
пробожда всеки сантиметър от нас.
Какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността?
Бодлива тел от ръждясали мисли
пробужда всяка част от ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Вече не можем силно да обичаме.
Вече в Бог не вярваме, което е жалко.
Вече да бъдем различни не искаме,
а вървим в коловози от правила
Бодлива тел от ръждясали чувства
пробожда всеки сантиметър от нас,
а някъде там чака някой да му подадем ръка...
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?

"Битието определя съзнанието." Да, но именно съзнанието определя битието... Ето на:

"Преди да призвеждат, разпределят и потребяват, човешките същества мислят, чувстват и оценяват света през призмата на своя собствен модел на съзнанието – т.е. през призмата на своята културна определеност. От особено значение е тази гледна точка да бъде грижливо популяризирана сред българската интелектуална общност, която десетилетия наред бе карана да повтаря, че “битието определя съзнанието”, при все че основната мисия на интелектуалеца във всяко общество е да проповядва значимостта на идеите като първообраз на материалните неща."

http://www.iris-bg.org/publications/ReadingDavidKelley.bg.htm

"Виждам че нещо хубаво започва да се случва с мен, то се случва наистина, но аз инстинктивно го саботирам."

"Понякога почивните дни зеят пред теб, застрашително, като твоя живот, който ще изядеш, без да оставиш троха и помен и последствие от него за понеделник сутрин, когато ще умираш от махмурлук, и безпаметност, и угризения. "

"Нищо хубаво не се случва. кога ще заприличам на себе си? Кога ще поискам нещо?"

"...Имам непрочетени книги на масата, неизгледани филми, почивни дни, лято."

"Не знам какво ще правя със себе си и с живота си. Дали все така няма да успявам да се справям? "

http://melody-me.livejournal.com/