вкусът на цветовете

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75 - тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.

http://alberta.dir.bg/_wm/library/item.php?did=348118&df=495842&dflid=3

Когато някои дребни, бързи, хихикащи сценаристи
налазят някой талант, новатор, патриот, боец...
и се сещам за:

Не чета Космополитън - много розов и сладък ми идва!
Но основателката му /спасителката, реформаторката/ уважавам много.



Имам и двете й книги, излезли на български. Не се съмнявам, че и третата ще бъде така интересна, енергична, честна и ободряваща.

http://www.intercontactbg.com/

Ама, ако може, и на спекуланщината, и на печелбарството, и на корупцията, и на тарикатщината БАЙ-БАЙ!!!

И после - цените до приличните, за да може да сме граждани на страната си.

Ако някой ви каже, че "Амика" (Amika) е едно от най-известните женски списания в Италия – вероятно е вярно.

Но ако ви каже, че в България е насочено към „класната, съвременна, образована, иронична и неудобна жена – не му вярвайте. Амика е просто Космополитън за по-големи!

Любопитно е, че нито главният редактор, нито арт-директорът до онзи момент били работили за женско издание. Пред издателите дамите били признали, че дори не са чели женски списания, защото ги смятали за "ужасно скучни".

Е, явно си нямат идея какво различно могат да направят и го карат по калъп.

Ето ТОВА е текстът/идеятя/рефренът на 2008-ма!
Ще си го принтирам и ще си го нося в чантата цяла година /до победата/!
Ще го препрочитам, докато се науча да го рецитирам!

http://www.bukvite.com/forum/index.php?showtopic=446

Очаквам "с нетърпение"
празничното вътрешносемейно настроение
по празниците.



http://archzine.com/

Гледах "Говори с нея" на Алмодовар.
Имаше няколко сцени, в които героите от филма бяха на кино и гледаха с потрес и вдъхновение сцени от филм "решени с изразните средства на танца". Ценното за мен беше когато проумях, че, макар и приети възторжено от героите, танците и самите сцени на танц не означаваха абсолютно нищо. Героите от филма плачеха, уважаваха, бяха съпричастни. Но това което ги вълнуваше, извинете, нямаше никакъв смисъл! Никаква идея. Никакво внушение, беше нищо!

Седя с книжките и изданията, седя пред сайтовете часове наред всеки ден. Чета нечии истории, нечии истини. Уважавам писалите, вълнувам се, вдъхновявам се, плача. Изпадам във възторг и спокойствие когато прочета нещо, за което мога да кажа "да, точно, ама точно така е", "ето на, не мисля само аз така"...



А то е... нищо, нищо! Истината, животът, реалността, смисълът - те са си в мен. Когато АЗ пея, каквото аз пея и когато и каквото аз танцувам. Другото си е животът на другите. Банално, да. "Мноо ясну".

Разсъни ме неприятно умилението на Мартин Захариев в сутрешния блок на БТВ. Ох, това умно момиче, колко УМНО било това момиче, то знаело къде отива и какво иска!

Умното момиче е Лила Георгиева, чиято кампанийка е в разгара си в момента.

„Ако искаш да вървиш стремително напред, покажи се отзад.” – мъдра мисъл на Аврил Лавин, която, без съмнение, ги разбира нещата. Явно е, че Лилето иска да дръпне. Ето, с едно сайтче и едно услужливо журналистче вече се говори за нея. Ето, и чичко Марти ще я препоръча на екипа на Плейбой, обеща. Не след дълго Лилето ще навре задника си в лицата ни. Вече ще е на платото на славата /защото в БГ върхове няма/. Там ще обикаля коктейлчетата, партитата и виенските балове. Ще хапва, ще пийва, ще се фръцка, ще чикчирика модно и сродно. Там вече, може да изчука някой пиян бизнесчичко и така да си подсигури лапето. Може и той да й подари бизнесче. Може да има и късмета да препере за някой, да бъде нечие параванче.

Моята ирония си е за моя сметка. Лилето, а и всеки разумен човек, знае, че това е чудна перспектива, идеалната възможна, перфектната, оптималната, така да се каже. Умно момиче е Лилето!

Защо ли ги пиша всички тия, като коментарът може да бъде само „Mi noo iasnu”?

Цял живот, и аз, като всички, стане ли въпрос за здравословно хранене или диета започвах - пиле, риба, някое картофче, груб хляб, в кукленски порции, с малко салатка и, ако може, без кристалче сол. И оттам: главоболие, световъртеж, ниско кръвно /или кръвна захар, знам ли го/, вълчи глад, подтиснатост, липса на концентрация, гняв /ако останат сили/. Но, все пак, тази всичката хубост - за кратък период от време, защото за повече от две седмици е невъзможно да се изтрае "в движение".

Останах с отворена уста, когато разбрах какво включва НВД. Храни, доста, дооооста далечко от представата ми за здравословни и диетични. Започвайки, най-чистосърдечно очаквах, че ще се чувствам НАТРОВЕНА!



Изненадите?
Никакво чувство за глад.
Никакъв проблем с кръвното, настроението, работоспособността и мисловната дейност.
Никаква липса на енергия.
Намаляване на теглото.
Подобряване работата на перисталтиката.
Подобряване "дренажа" в организма.
Липса на ПМС!!!

Днес, това, което мога да кажа е, че рафинираните, нишестени храни, брашна и пр. са глупост, а захарта е ОТРОВА! Мога да кажа, че хранейки се с въглехидрати се чувствам затлачена, подпухнала, натоварена и въобще затормозена. Днес съм категорична, че при отказ от въглехидрати се изпитва абстиненция! И това ако не е аргумент против...

http://fsa.kicks-ass.org/

Две.
Тридесет и две!

ЮРИ ГАЛЕВ: ДОБРЕ, ЧЕ БАЙ ТОШО ПОСТРОИ СТАДИОНИТЕ

"Инвестиции в спортните бази не могат да се правят за пет месеца. Добре, че навремето бай Тошо построи стадиони, защото сега щяхме да се чудим къде да играем. В момента всичко се руши. Парите от телевизионните права са нищожни, БФС пък не отпуска нито лев на клубовете. Дори в Македония са по-добре от нас в това отношение"
http://sportni.bg/?tid=40&oid=1041899

И не само за стадионите браво. За всичко от инфраструктурата! Хайде, нека не броим промишлеността /тя беше просто хоби на комунистическата икономика.../. Но трябва да признаем, че келявата ни демократична система и икономически ред, за /15 ли бяха/ години вече, не е построила НИЩО като инфраструктура. Строителството е частно и включва, МОЛ-ове и прескъпи жилищни кутийки. Абсолютно нищо от обществено и национално значение! Ни магистрала, ни газопровод, ни прездунавски мост - нищо обещано, запланувано и дори започнато.

Ева Лонгория

"Целият проблем според мен идва оттам, че сме научени да мерим живота си в години. Струва ми се прекалено едро и разсипническо. Получава се някакво обидно малко число, 70-80 в добрия случай. Ако живеехме в дни, в нощи, в часове и минути щяхме да наброим много повече време. Искам да кажа, че меренето в години е твърде голяма кошница за нас. Всичко се изсулва, Гаустине, през дупките и. Казвам ти, непростимо е да губим толкова много неща и най-вече онези, които лекомислено наричаме дреболии. Тук е и моето скромно предложение: да минем към по-малките кошнички на дните, ако трябва и към още по-малките -- на часовете и минутите. И тогава ще сме живели в числа, многократно по-достойни за един човешки живот. А когато това дърто сметало-смъртта, се дотътри, защото него с числа трудно би го заблудил, ние няма да се дърпаме, нито да се пазарим. Ще си отидем спокойни като кораби, пълни догоре с жито."

http://kriske.livejournal.com/?skip=20