вкусът на цветовете

Щом на тридесет и втория си рожден ден,
вместо да се усмихва горчиво или ехидно,
може да плаче от възмущение,
тя е едно Щастливо Дете.

Дано ВИНАГИ бъде такава!

/Кокичетата/ са страхотни, когато са по много!

http://www.flickr.com/photos/bobydimitrov/

Ей това обичам! Лежерното, но предизвикателно. Идейното, аристократичното. Личното като сантиментално. Истинското.

Главата - посипана. После отръскана, измита и фризирана.
Плановете - готови. Целите - набелязани, сроковете - определени.

Висок мъж с дълга коса и дрезгав глас и... съм изгубена!

И все пак!:

Да се почерпим! Въпреки, че са опасни тия романтичности. Ето, преди малко, застанала съм аз под едно цъфнало дръвче и слушам пчелите. И вдишвам аромата... На тръгване си помислих: дали ще ме изчака пролетта, че имам работа точно сега... Да задържи цъфтежа за след... две седмици...?

Ама така паднах!

Все едно ангелът ми-хранител ме засили с ритник!

Знае си той работата, момчето - никакво изчакване няма да има, ще пропусна цъфтежа и тая година...

http://www.marianapopova.com/

http://www.sladur.com/www/Detailed/4271.html